Бе се прибрал по-рано от обичайното - с час, а може би два. Още докато паркираше колата пред къщата го обзе лошо чувство. Помисли си, че просто натоварения ден му се отразява едва сега. Паркира бавно и спокойно семейния автомобил и слезе от колата. Имаше чувство, че е забравил нещо в офиса,  но незнаеше какво.
Закрачи бавно, с премерени стъпки към портата. Отново вкусът за нещо неприятно загорча вътре в него. Отхвърли вероятността за нещо лошо случващо се и продължи нататък. Вървеше по пътеката направена от камъни и си спомняше колко беше вложил в този двор, пътека, къща. Вече нямаше търпение да влезе вкъщи, да разхлаби вратовръзката и да се отпусне на фотьоила.
Отваряйки вратата няколко неща просто му се набиха на очи. Непознатите обувки, бутнатата лампа, събрания килим. Той вече беше притеснен. Достатъчно притеснен, но все още непрекрачил границата на разумното.
Реши, че ще е най-добре, ако има някой крадец или нещо по-лошо да не се извиква от вратата "Скъпа, прибрах се".
Остави своите обувки до прага и застъпва на пръсти малко по малко към увеличаващите се странни неща. Те го отведоха през коридора и по стълбите нагоре. Само се надяваше и молеше всичко с нея да е добре, или поне да не е изобщо вкъщи.
Качвайки се нагоре чу шум.
"Може би неканения гост е решил да прибере нещо ценно" - помисли си той. Все още на пръсти той леко побутна вратата, зад която се чу шума. Вече леко открехнатата врата показваше ставащото странно нещо в дома им.
Невярващ на очите си, той ги разтърка и погледна отново с вече граничещия с лудост поглед. А там - пред неговите очи беше тя. Но не както него му се искаше да я види. Беше тя - неговата жена от седем години. Но тя беше с друг.
Пред очите му се откри грозната гледка, която никой човек не си пожелава, или пожелава на друг. Сега вече разбра защо тя го изпраща сутрин с усмивка, и защо толкова държеше да я усведомява, когато си идва по-рано, ако се налага.
Ето защо беше цялата открита картина в коридора - лампата и килима.
"Сигурно си е мислила да почисти след това. Колко ли пъти го е правела?" - попита се той, слизайки по стълбите, по които се беше качил. Яростта и разочарованието вече започнаха да преливат в съзнанието му, и лудостта застана на преден план.
Бавно, тананикаики си някаква мелодия, той отиде в кухнята. Бръкна в най-долното шкафче на плота и извади дълго пазения пистолет. Тръгвайки вече уверен обратно нагоре се сети за още нещо. Обърна посоката и отново тръгна към кухнята.Прекоси я и отвори една врата. Озова се в гаража. Хвърли няколко бързи погледа на няколко туби с гориво и се запъти към тях. Прибрал пистолета в джоба си, той бавно понесе и тубите със себе си, като попътем поливаше всичко, което виждаше със съдържанието им.
И ето - той накрая стигна там, за където беше тръгнал. Остави вече почти празната туба, и открехна този път достатъчно вратата, за да бъде забелязан. Тогава каза "Скъпа, прибрах се"
Последваха два изстрела. Неканения гост лежеше мъртъв в леглото, а тя - на пода, молейки се за милост. Той се приближи до нея, погледна я в празните очи и продължи да залива всичко горе с бензин. Тази миризма започваше да му харесва. Отново тананикаше нещо.
След като свърши с работата си и с "поливането" на всичко, се наведе над любимата си. Тя вече беше прогизнала в кръвта си, примесена с бензин. Лежеше и не можеше да повярва на очите си. Както и той. Тя протегна ръка към него, а той се изправи над нея, огледа всичко наоколо - непознатия в леглото, нея на пода , цялата бъркотия и й каза:
"Гори в ада" - палеики едновременно с изречените думи бензиновата запалка.